Енциклопения на българския език

сръгвам

[ˈsrɤɡvɐm]

сръгвам значение:

1. (пряко) Удрям леко някого, обикновено с лакът или ръка, за да му обърна внимание или да му дам знак.
Ударение
сръ̀гвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сръг-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
сръгвам се
Видова двойка
сръгам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сръгвам

(пряко)
  • Той ме сръгва в ребрата всеки път, когато иска да ми подскаже нещо.
  • Сръгвам го леко, за да се събуди.

Синоними на сръгвам

Как се пише сръгвам

Грешни изписвания: срагвам, сругвам, сръгвъм
Думата се пише с ъ (от корена ръгам). Проверява се с думи като ръжен, където гласната е под ударение в сродни форми, или по традиция на корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръгам
Образувано от глагола 'ръгам' (мушкам) с представка 'с-', индикираща еднократност или по-слаба интензивност на действието в конкретния момент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сръгвам с лакът
  • сръгвам в ребрата
сръгвам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник