срок
[srɔk]
срок значение:
1. (Общо) Определен отрязък от време за извършване на някаква дейност или действие на някакво състояние.
2. (Образование) Част от учебната година; семестър.
3. (Пряко) Крайна дата или момент за завършване на нещо.
- Ударение
- сро̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- срок
- Род
- мъжки
- Мн. число
- срокове
Примери за използване на срок
(Общо)
- Срокът за подаване на документите изтича утре.
- Гаранционният срок на уреда е две години.
(Образование)
- Първият учебен срок приключва през януари.
- Ученикът завърши срока с отличен успех.
(Пряко)
- Трябва да спазим крайния срок, иначе ще бъдем глобени.
Как се пише срок
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:срокъ
Произлиза от праславянската форма *sъrokъ, свързана с глагола за 'срещам' (*sъrekti). Първоначалното значение е било 'уговорка', 'среща', а по-късно се развива в 'уговорено време за среща или изпълнение на нещо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- краен срок
- учебен срок
- изпитателен срок
- в срок