сричам
[ˈsrit͡ʃɐm]
сричам значение:
1. (образование) Чета бавно и с усилие, като произнасям думата по отделни срички или букви, преди да я осмисля цялостно.
2. (преносно) Говоря или чета с прекъсвания, неуверено и затруднено.
- Ударение
- сри́чам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сри-чам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- срикна
Примери за използване на сричам
(образование)
- Първокласникът вече не срича, а чете гладко.
- Тя започна да срича заглавието на книгата.
(преносно)
- Сричаше думите на извинението, без да смее да ме погледне.
Синоними на сричам
Антоними на сричам
Как се пише сричам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сърицати
Произлиза от старобългарския корен, свързан със съществителното 'срикъ' (вик, звук, сричка). В исторически план е сродна с глагола 'река' (казвам). Първоначалното значение е свързано с произнасяне на отделни звукове или съчетания от звукове.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сричам едва-едва
- сричам думите