спътников
[spɤtnikov]
спътников значение:
1. (технологии) Който се отнася до изкуствен спътник (сателит), осъществява се чрез него или е предназначен за него.
2. (астрономия) Който принадлежи или се отнася към естествен спътник на планета.
- Ударение
- спъ́тников
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- спът-ни-ков
- Род
- мъжки
- Мн. число
- спътникови
Примери за използване на спътников
(технологии)
- Спътниковата телевизия предлага стотици канали с високо качество.
- Използваме спътникова навигация за точно определяне на координатите.
(астрономия)
- Изследването на спътниковата система на Юпитер продължава.
Синоними на спътников
Антоними на спътников
Как се пише спътников
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:спътник
Произлиза от съществителното 'спътник' (пътуващ заедно с някого; небесно тяло) + наставка за относително прилагателно '-ов'. В съвременния език основно под руско влияние се утвърждава в значението, свързано с изкуствените спътници.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спътникова антена
- спътникова връзка
- спътникова снимка
- спътникова навигация