Енциклопения на българския език

спотаявам

[spotɐjɐvɐm]

спотаявам значение:

1. (пряко) Крия, задържам в себе си (чувство, дъх, мисъл), не давам външен израз.
2. (възвратно) (спотаявам се) Стоя тихо и неподвижно на скрито място, за да не бъда забелязан; притаявам се.
Ударение
спотая̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
спо-та-я-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
спотаявам се
Видова двойка
спотая
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спотаявам

(пряко)
  • Тя спотаяваше мъката си дълбоко в душата.
  • Спотаявам дъх, за да чуя какво говорят.
(възвратно)
  • Заекът се спотаяваше в храстите.
  • Крадецът се спотаи зад вратата.

Как се пише спотаявам

Пише се с о в представката по-. Коренът е тай (от тайна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тай
От представка 'с-', представка 'по-' и корен 'тай' (таен, скрит). Свързано с 'тая' (крия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спотаявам дъх
  • спотаявам надежда
спотаявам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник