способност
[spoˈsɔbnost]
способност значение:
1. (психология) Индивидуално качество на личността, което е условие за успешното извършване на определена дейност; умение.
2. (техника) Възможност на машина или система да извършва определена работа; капацитет.
- Ударение
- спосо'бност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-соб-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- способности
Примери за използване на способност
(психология)
- Тя прояви невероятна способност да запомня цифри.
- Човекът има способността да се адаптира към нови условия.
(техника)
- Пропускателната способност на мрежата беше увеличена.
- Товарен автомобил с висока проходима способност.
Антоними на способност
Как се пише способност
Думата завършва на наставката -ост, която е характерна за абстрактни съществителни от женски род и се пише винаги със с.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:способьнъ
Субстантивирано съществително от прилагателното 'способен', с наставка '-ост'. Коренът е свързан със старобългарското 'пособь' (помощ, съдействие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- умствени способности
- творческа способност
- покупателна способност
- боеспособност