сполетявам
[spolɛˈtʲavɐm]
сполетявам значение:
1. (пряко) Случвам се на някого, застигам някого (обикновено се отнася за бедствие, нещастие, болест или друго неприятно събитие).
- Ударение
- сполетя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- спо-ле-тя-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- сполетя
Примери за използване на сполетявам
(пряко)
- Голямо нещастие ги сполетява внезапно.
- Не знаем каква съдба ни сполетява утре.
Синоними на сполетявам
Антоними на сполетявам
Как се пише сполетявам
Думата се пише с я (променливо я) в тази позиция. Във формите за несвършен вид на -вам гласната се запазва.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сполетѣти
Произлиза от старобългарския глагол, съставен от представките 'с-' и 'по-' и корена 'летя'. Първоначалното значение е било свързано с внезапно налитане, връхлитане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бедствие сполетява
- нещастие сполетява
- съдба сполетява