Енциклопения на българския език

спирачен

[spiˈrat͡ʃɛn]

спирачен значение:

1. (техника) Който служи за спиране; който се отнася до механизма за спиране.
2. (физика, транспорт) Разстоянието или времето, необходимо за пълното спиране на движещо се тяло.
Ударение
спира̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
спи-ра-чен
Род
мъжки
Мн. число
спирачни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спирачен

(техника)
  • Трябва да смените спирачната течност на автомобила.
  • Влакът навлезе в гарата със силен спирачен ефект.
(физика, транспорт)
  • При мокра настилка спирачният път се удължава значително.

Синоними на спирачен

Антоними на спирачен

Как се пише спирачен

Грешни изписвания: сперачен, спйрачен, спиръчен
Коренът се пише с и (от спирам), не с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:спирам
Производно прилагателно от глагола 'спирам' с наставка '-ачен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спирачен път
  • спирачна система
  • спирачен кран
  • спирачен диск