Енциклопения на българския език

спартанец

[spɐrˈtanɛt͡s]

спартанец значение:

1. (история) Жител на древния гръцки град-държава Спарта.
2. (преносно) Човек със силен характер, който понася лишения, болка и трудности без оплакване; дисциплиниран и издръжлив човек.
Ударение
спарта̀нец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спар-та-нец
Род
мъжки
Мн. число
спартанци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спартанец

(история)
  • Спартанците са били известни със своята военна дисциплина и лаконичен говор.
(преносно)
  • Въпреки студа и липсата на храна, той се държа като истински спартанец.
  • Възпитава децата си като спартанци – със спорт и строг режим.

Синоними на спартанец

Антоними на спартанец

Как се пише спартанец

Грешни изписвания: спартаниц, спъртанец, спартънец
Съществителните имена за лица от мъжки род обикновено завършват на -ец (като българин -> българинец в диалекти, или балканец).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Σπάρτη (Sparti)
Произлиза от името на древногръцкия полис Спарта. Наставката '-ец' указва жител или произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • живея като спартанец
спартанец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник