соча
[ˈsɔt͡ʃɐ]
- Ударение
- со̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- со-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- посоча
Как се пише соча
Грешни изписвания: суча
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -а (соча), а в 3 л. мн.ч. на -ат (сочат).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сочити
От старобългарското 'сочити' (показвам, изтъквам). Сродна с думи в други славянски езици със значение 'търся', 'следя' или 'показвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- соча с пръст
- фактите сочат
Фразеологизми:
- сочат ме с пръст