Енциклопения на българския език

софра

[soˈfra]

софра значение:

1. (етнография) Ниска кръгла маса за хранене, характерна за стария бит.
2. (разговорно) Богато наредена маса с ядене и пиене; угощение.
Ударение
софра̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
соф-ра
Род
женски
Мн. число
софри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на софра

(етнография)
  • Цялото семейство насяда около софрата за вечеря.
  • Баба извади дървената софра на двора.
(разговорно)
  • След сватбата имаше голяма софра за всички гости.
  • Политиците пак се събраха на софра.

Как се пише софра

Грешни изписвания: суфра, совра
Думата се пише с о в първата сричка. Това е дублет с остарялата диалектна форма, но книжовната норма е софра.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:sofra
Заета от турски език (sofra), която произлиза от арабската дума 'sufra' (постелка за хранене, трапеза, маса).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • богата софра
  • слагам софра
Фразеологизми:
  • На чужда софра

Популярни търсения и запитвания за софра

софра : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник