Енциклопения на българския език

собствено

[ˈsɔpstvɛno]

собствено значение:

1. (книжовно) Всъщност, погледнато по същество, по-точно казано (въвеждащо уточнение).
2. (остаряло/рядко) Лично, самостоятелно (като наречие).
Ударение
со'бствено
Част на речта
модална дума, частица, наречие
Сричкоделение
соб-стве-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на собствено

(книжовно)
  • Собствено, това не е съвсем вярно.
  • Какво, собствено, искаш от мен?
(остаряло/рядко)
  • Той собствено ръчно написа писмото (по-често като 'собственоръчно').

Как се пише собствено

Грешни изписвания: сопствено, субствено, собствену
Пише се с б (проверка: собствен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:собьство
От 'собь' (същност, свое). Свързано с идеята за принадлежност и същност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • собствено казано
собствено : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник