Енциклопения на българския език

сноване

[snoˈvanɛ]

сноване значение:

1. (текстил) Процес в тъкачеството, при който нишките на основата се подреждат успоредно една на друга и се навиват върху кросното или сновачния вал.
2. (преносно) Непрекъснато движение напред-назад или в различни посоки; безпокойно шетане.
Ударение
снова̀не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сно-ва-не
Род
среден
Мн. число
снования
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сноване

(текстил)
  • Сноването на чергата изискваше сръчност и търпение.
  • Машината за сноване е настроена за фина коприна.
(преносно)
  • Постоянното сноване на хора по коридора пречеше на концентрацията му.
  • Започна едно трескаво сноване между канцелариите за събиране на подписи.

Как се пише сноване

Грешни изписвания: снуване, сновъне
Думата се пише с 'о' в корена (от глагола 'снова').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сновати
Произлиза от старобългарския глагол 'сновати', свързан с общославянския корен за навиване на нишки и подготовка на основата за тъкане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сноване на основа
  • безцелно сноване
сноване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник