снадка
[ˈsnatkɐ]
снадка значение:
1. (техника) Мястото, където две части са съединени, или елементът, който осъществява това съединение.
- Ударение
- сна́дка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- снад-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- снадки
Примери за използване на снадка
(техника)
- Снадката на тръбите протече.
- Кабелът се прекъсна точно при снадката.
Синоними на снадка
Как се пише снадка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:снадя
Образувано от глагола 'снадя' (снаждам) + наставка '-ка'. Коренът 'над' е свързан с идея за добавяне, удължаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заварена снадка
- кабелна снадка