Енциклопения на българския език

смрачавам

[smrɐˈt͡ʃavɐm]

смрачавам значение:

1. (пряко) Правя нещо да стане тъмно или мрачно.
2. (преносно) Правя лицето или погледа си мрачен, намръщен (от яд, тъга или грижа).
3. (безлично) (като възвратен глагол 'смрачава се') Настъпва мрак, става тъмно (вечер).
Ударение
смрача̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
смра-ча-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
смрачавам се
Видова двойка
смрача
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смрачавам

(пряко)
  • Гъстите облаци смрачаваха небето още по обяд.
(преносно)
  • Лошата новина смрачи лицето му.
(безлично)
  • Вън бързо се смрачаваше и трябваше да се прибираме.
  • През зимата се смрачава много рано.

Как се пише смрачавам

Пише се със с (представка), а коренът е с м (от мрак), не бива да се бърка с здрач.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мрак
Глагол, образуван от корена 'мрак' -> 'мрача' с представка 'с-', означаваща завършеност или промяна на състоянието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смрачава се
  • смрачавам поглед