смея

[ˈsmɛjɐ]

смея значение:

1. (пряко) Имам смелостта, куража или дързостта да извърша нещо; дръзвам.

2. (преносно) Позволявам си да изразя мнение или да направя нещо (често в учтива форма).

Ударение: смѐя
Част на речта: глагол
Сричкоделение: сме-я
Вид: несвършен
Преходност: непреходен
Спрежение: I спрежение
Възвратна форма: смея се

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смея

(пряко)

Не смея да го попитам за истината.
Как смееш да ми говориш така?

(преносно)

Смея да твърдя, че резултатите са отлични.

Синоними на смея

дръзвам, осмелявам се, решавам се, позволявам си

Антоними на смея

страхувам се, боя се

Как се пише смея

Грешни изписвания: смеят

Глаголът е от I спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я (смея), а в 3 л. мн.ч. на -ят (смеят). Променливо я: смях (минало време), но смееш.

Етимология

Произход:Праславянски

Оригинална дума:*směti

Произлиза от праславянския глагол *směti (дръзвам, имам смелост). Сродна с готското *gaman (радост) и староанглийското *smeoru.

Употреба

Чести словосъчетания:

не смея да
смея да твърдя

Фразеологизми:

не смея да гъкна
не смея да погледна в очите