слепоочен
[sɫɛpoˈɔt͡ʃɛn]
слепоочен значение:
1. (анатомия) Който се отнася до слепоочието – страничната част на черепа между окото и ухото.
- Ударение
- слепоо̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сле-по-о-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- слепоочни
Примери за използване на слепоочен
(анатомия)
- Слепоочният дял на мозъка отговаря за обработката на слуховата информация.
- Ударът в слепоочната област може да бъде фатален.
Синоними на слепоочен
Как се пише слепоочен
Променливото 'я' от корена сляп преминава в е (слеп-), тъй като не е под ударение в сложната дума.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сляпо око
Образувано от съществителното 'слепоочие' (съединение на 'сляпо' и 'око'), което е калка на анатомични термини, обозначаващи вдлъбнатината зад окото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слепоочен дял
- слепоочна кост
- слепоочна артерия