славословя
[slɐvoˈslɔvʲɐ]
славословя значение:
1. (книжовно) Възхвалявам някого или нещо с думи, пиша или говоря хвалебствия.
- Ударение
- славосло̀вя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сла-во-сло-вя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на славословя
(книжовно)
- Поетът славословеше красотата на природата.
- Всички вестници славословеха новия лидер.
Синоними на славословя
Антоними на славословя
Как се пише славословя
Съединителната гласна е -о- (слав-о-словя), а коренът е 'слов' (от слово), а не 'слав'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:славословити
Сложна дума, съставена от 'слава' и 'слово' (дума, реч). Калка от гръцкото 'doxologia' (доксология) – прославяне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- славословя бога
- славословя героя