Енциклопения на българския език

скучая

[skuˈt͡ʃajɐ]

скучая значение:

1. (пряко) Изпитвам скука, нямам занимание или интерес към случващото се.
2. (емоционално) Изпитвам тъга по някого или нещо, което липсва; тъгувам.
Ударение
скуча̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ску-ча-я
Род
няма
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
няма
Видова двойка
няма директна двойка (възможно: заскучая)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скучая

(пряко)
  • Скучая по цял ден вкъщи.
  • Децата скучаят през ваканцията, ако нямат игри.
(емоционално)
  • Скучая за родния край.
  • Той скучае по старите приятели.

Антоними на скучая

Как се пише скучая

Грешни изписвания: скучея, скочая, скучъя

Глагол от III спрежение, завършва на след гласна (а).

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:скука
Производен от съществителното 'скука'. Коренът е общославянски, свързан със значението на мъка, досада.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скучая смъртно
  • скучая по някого
скучая : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник