Енциклопения на българския език

скрибуцане

[skriˈbutsɐnɛ]
Ударение
скрибу̀цане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скри-бу-ца-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
скрибуцания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише скрибуцане

Думата се пише с и в първата сричка и у във втората, отразявайки звукоподражателния характер.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражание
Звукоподражателна дума, имитираща неприятен, стържещ звук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • досадно скрибуцане
  • ритмично скрибуцане