Енциклопения на българския език

скорост

[ˈskɔrost]

скорост значение:

1. (физика) Физична величина, характеризираща бързината на преместване на материална точка в пространството (пътят, изминат за единица време).
2. (техника) Степен на предавателно отношение в предавателната кутия на моторно превозно средство.
3. (преносно) Интензивност или бързина на извършване на някакво действие или процес.
Ударение
ско'рост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ско-рост
Род
женски
Мн. число
скорости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скорост

(физика)
  • Скоростта на светлината е приблизително 300 000 км/сек.
  • Водачът превиши допустимата скорост с 20 км/ч.
(техника)
  • Превключих на трета скорост, за да изкача баира.
  • Колата е с автоматични скорости.
(преносно)
  • Работим на пълна скорост, за да завършим проекта навреме.

Синоними на скорост

Антоними на скорост

Как се пише скорост

Грешни изписвания: скорос, скорозд, скурост, скоруст
Думата завършва на -ст. При членуване, тъй като е от женски род, се добавя -та, като се получава удвояване на т (скоростта).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:скоръ
Произлиза от старобългарското прилагателно скоръ (бърз) + наставка за абстрактни съществителни -ост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свръхзвукова скорост
  • средна скорост
  • скоростна кутия
  • ограничение на скоростта
Фразеологизми:
  • на пълна скорост
  • набирам скорост
скорост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник