Енциклопения на българския език

скиптър

[ˈskiptɐr]

скиптър значение:

1. (история/политика) Богато украсен къс жезъл, служещ като един от знаците на монархическата власт (царска, кралска, императорска).
2. (преносно) Символ на върховна власт или господство.
Ударение
скѝптър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скип-тър
Род
мъжки
Мн. число
скиптри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скиптър

(история/политика)
  • По време на коронацията, архиепископът връчи скиптъра на новия крал.
  • На портрета царят е изобразен със скиптър в дясната ръка и държава в лявата.
(преносно)
  • Той пое скиптъра на управлението в трудни времена.

Синоними на скиптър

Как се пише скиптър

Грешни изписвания: скиптърът, скйптър, скиптар
Думата завършва на -ър в единствено число. При членуване (пълен член) се пише скиптърът, а при кратък член скиптъра. В множествено число гласната 'ъ' изпада: скиптри.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:skēptron
През латински 'sceptrum' от старогръцки 'skēptron' (жезъл, тояга, патерица), от глагола 'skēptō' (подпирам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златен скиптър
  • кралски скиптър
скиптър : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник