Енциклопения на българския език

символика

[simˈvɔlikɐ]

символика значение:

1. (културология / изкуство) Съвкупност от символи, използвани от определена група, в определена епоха или в конкретно художествено произведение.
2. (преносно) Скрит смисъл или алегорично значение на нещо.
Ударение
симво̀лика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сим-во-ли-ка
Род
женски
Мн. число
символики
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на символика

(културология / изкуство)
  • Християнската символика в иконите е изключително богата.
  • Поетът използва сложна символика, за да изрази чувствата си.
(преносно)
  • В този жест имаше особена символика.
  • Трябва да разберем символиката на цветовете в носиите.

Как се пише символика

Думата се изписва с о във втората сричка, съгласно произхода ѝ от 'символ'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:συμβολική (symbolikē)
Заемка от гръцки език, произлизаща от 'symbolon' (знак, белег). В българския език навлиза чрез руски или западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държавна символика
  • религиозна символика
  • скрита символика