Енциклопения на българския език

сенчест

[ˈsɛnt͡ʃɛst]
Ударение
сѐнчест
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сен-чест
Род
мъжки
Мн. число
сенчести
Докладвай грешка в описанието

Как се пише сенчест

Грешни изписвания: сянчест, сеничест

В тази дума променливото Я (от корена сянка) преминава в Е, защото следващата сричка съдържа гласната е (в наставката -ест) или мека сричка. Това е фонетично редуване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣнка
Произлиза от съществителното „сянка“ (старобълг. сѣнка) + наставката за прилагателни имена „-ест“, означаваща наличие на качество в голяма степен. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сенчест бизнес
  • сенчеста икономика
  • сенчесто място
  • сенчест двор