седна
[ˈsɛdnɐ]
седна значение:
1. (пряко) Заемам седнало положение (спускам тялото си върху стол, земя или друга повърхност така, че тежестта да се поема от седалището).
2. (преносно) Започвам да върша някаква работа, която изисква седене.
3. (разговорно) Попадам в затвора (в изрази).
- Ударение
- сѐдна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сед-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- сядам
Примери за използване на седна
(пряко)
- Ще седна на пейката да си почина.
- Тя седна до прозореца и се загледа навън.
(преносно)
- Най-после седна да учи за изпита.
- Седна да напише писмото.
(разговорно)
- Ако го хванат, ще седне зад решетките за дълго.
Синоними на седна
Антоними на седна
Как се пише седна
Грешни изписвания: сядна
Коренната гласна е 'е'. Променливото 'я' (от старобълг. ят) преминава в 'е' пред сричка, съдържаща 'а', 'о', 'у' или твърда съгласна, но в случая формата е исторически установена с 'е' в основната форма.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sěsti
Старобългарски 'сѣсти'. Сродна с латинското 'sedere', английското 'sit', немското 'sitzen'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- седна на масата
- седна да ям
Фразеологизми:
- седна си на задника
- седна ми на врата