светилниче
[svɛˈtilnit͡ʃe]
светилниче значение:
1. (ботаника) Тревисто растение от род Aethionema (семейство Кръстоцветни) или видът Orlaya grandiflora (семейство Сенникоцветни), срещащо се по сухи и каменливи места.
2. (бит (остаряло / поетично)) Малък светилник; малко кандило или лампа.
- Ударение
- светѝлниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-тил-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- светилничета
Примери за използване на светилниче
(ботаника)
- По скалите цъфтеше нежно розово светилниче.
(бит (остаряло / поетично))
- В ъгъла мъждееше малко глинено светилниче.
Синоними на светилниче
Как се пише светилниче
Пише се с е в корена (от светлина).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтильникъ
Умалително от 'светилник' (лампа, източник на светлина). В ботаническия смисъл е калка или народно наименование, свързано със формата на цвета или асоциация със светлина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скално светилниче
- запалено светилниче