Енциклопения на българския език

сбутване

[zbutvɐnɛ]

сбутване значение:

1. (пряко) Действието по глагола сбутам; леко блъсване, побутване или натискане на някого или нещо, обикновено в тясно пространство или навалица.
2. (преносно) Кратка разпра, спречкване или физически конфликт с нисък интензитет между хора.
Ударение
сбу̀тване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сбут-ва-не
Род
среден
Мн. число
сбутвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сбутване

(пряко)
  • При сбутването в автобуса някой настъпи обувката ми.
  • Имаше леко сбутване на входа на залата.
(преносно)
  • Между играчите на терена настъпи сбутване, но съдията ги разтърва бързо.

Антоними на сбутване

Как се пише сбутване

Грешни изписвания: збутване, сботване, сбутвъне
Думата се пише с начално с-, тъй като представката е с- (пред беззвучната съгласна б, макар да се озвучава при изговор).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сбутам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'сбутам' (с- + бутам) и наставката -не. Коренът 'бут-' е с праславянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко сбутване
  • сбутване в тълпата
сбутване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник