самотник
[sɐˈmɔtnik]
- Ударение
- само'тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мот-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самотници
Как се пише самотник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самъ
Образувана от корена 'сам' + наставките '-от' и '-ник'. Връзка със старобългарската лексика за уединение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечен самотник
- вълк самотник
- тъжен самотник