Енциклопения на българския език

ръчна

[rɐtʃˈna]

ръчна значение:

1. (разговорно) Удрям леко или бутвам някого с ръка, лакът или остър предмет, обикновено за да му дам знак или да го подканя.
2. (жаргон) Пробождам с нож (в криминален контекст).
Ударение
ръчн`а
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ръч-на
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
ръчкам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ръчна

(разговорно)
  • Той ме ръчна в ребрата, за да мълча.
  • Ръчна го да върви по-бързо.
(жаргон)
  • Сбили се в кръчмата и единият ръчнал другия с джобно ножче.

Синоними на ръчна

Как се пише ръчна

Грешни изписвания: ръчнъ, рачна
Думата се пише с ъ в корена. Да не се бърка с прилагателното 'ръчна' (напр. ръчна спирачка), където ударението е на първата сричка (р`ъчна), докато при глагола често пада на края в зависимост от диалекта, но книжовно се спряга като глагол от I спрежение (той р`ъчна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръка
От корена 'рък-' (ръка) с палатализация к->ч и наставка за еднократно действие '-на'. Първоначално означава 'да ударя/бутна с ръка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ръчна го в ребрата
  • ръчна коня

Популярни търсения и запитвания за ръчна