ръкопис
[rɐkoˈpis]
ръкопис значение:
1. (пряко) Текст, написан на ръка (за разлика от печатен).
2. (издателска дейност) Авторски текст (написан на ръка или на компютър), подготвен за печат, преди да бъде публикуван.
- Ударение
- ръкопѝс
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ръ-ко-пис
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ръкописи
Примери за използване на ръкопис
(пряко)
- В музея се съхранява старият ръкопис на Паисиевата история.
- Почеркът в този ръкопис е трудно четим.
(издателска дейност)
- Редакторът върна ръкописа за поправки.
- Предадох ръкописа на романа си в издателството.
Синоними на ръкопис
Антоними на ръкопис
Как се пише ръкопис
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:-
Словообразувателна калка (буквален превод по части) от гръцкото *cheirographon* (ръка + пиша). Съставно от *ръка* и корена на *пиша*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старинен ръкопис
- оригинален ръкопис
- четене на ръкопис
Фразеологизми:
- Ръкописите не горят