ручило

[ruˈt͡ʃiɫo]

ручило значение:

1. (Музика) Най-дългата тръба на гайдата, която издава постоянен, монотонен, нисък тон (исо) и служи за съпровод на мелодията.

2. (Преносно) Човек, който плаче силно или говори високо и монотонно (рядка употреба).

Ударение: ручѝло
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ру-чи-ло
Род: среден
Мн. число: ручила

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ручило

(Музика)

Гайдарят преметна ручилото през рамо и започна да свири.
Тригласната гайда има едно голямо ручило и две по-малки.

(Преносно)

Отворило е едно ручило това дете, не можеш да го спреш.

Синоними на ручило

исо, бурдон, плачльо, ревла

Антоними на ручило

гайдуница

Как се пише ручило

Грешни изписвания: рочило, ръчило, ручйло, ручилу

Думата се пише с у в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, в които гласната е под ударение или ясна (напр. ру̀чам).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:руча

Произлиза от глагола 'руча' (издавам мощен, плътен звук, рева, буча) с наставка за оръдие на действието '-ило'. Сродна със старобългарската коренна морфема.

Употреба

Чести словосъчетания:

триставно ручило
дълго ручило
настройвам ручилото