Енциклопения на българския език

рутинен

[ruˈtinɛn]
Ударение
рутѝнен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ру-ти-нен
Род
мъжки
Мн. число
рутинни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише рутинен

Грешни изписвания: ротинен, рутинин, рутйнен
В м.р. ед.ч. завършва на -нен. В мн.ч. се пише с двойно нн (рутинни), защото коренът завършва на 'н' (рутин-) и се добавя наставка '-н'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:routine
От френското 'routine' (навик, опитност), което произлиза от 'route' (път).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рутинен преглед
  • рутинна проверка
  • рутинна операция