Енциклопения на българския език

рунтав

['runtɐf]

рунтав значение:

1. (общо) Който е покрит с дълга, гъста козина или косми.
Ударение
ру'нтав
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
рун-тав
Род
мъжки
Мн. число
рунтави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рунтав

(общо)
  • Голямо рунтаво куче пазеше двора.
  • Той имаше гъсти, рунтави вежди, които скриваха погледа му.

Синоними на рунтав

Антоними на рунтав

Как се пише рунтав

Грешни изписвания: рунтъв, ронтав
Пише се с у в корена (от руно) и завършва на -ав.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рунъ
Свързана с думата 'руно' (овча вълна). Първоначалното значение е 'имащ много вълна, подобен на руно'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рунтави вежди
  • рунтава опашка
  • рунтаво куче

Популярни търсения и запитвания за рунтав