Енциклопения на българския език

романтичка

[romɐnˈtit͡ʃkɐ]

романтичка значение:

1. (пряко) Жена, която е склонна към романтизъм, мечтателност и идеализиране на действителността; емоционална и чувствителна натура.
2. (изкуство) Представителка на направлението романтизъм в изкуството и литературата (по-рядка употреба).
Ударение
романтѝчка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ро-ман-тич-ка
Род
женски
Мн. число
романтички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на романтичка

(пряко)
  • Тя беше непоправима романтичка, която вярваше във вечната любов.
  • Като истинска романтичка, тя обичаше залезите и поезията.
(изкуство)
  • Известната писателка е късна романтичка в своето творчество.

Синоними на романтичка

Антоними на романтичка

Как се пише романтичка

Думата се пише с о в първата сричка (от роман).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:romantique
Женска форма на съществителното 'романтик', което произлиза от френската дума 'romantique'. Наставката '-ка' е за образуване на съществителни от женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непоправима романтичка
  • голяма романтичка