Енциклопения на българския език

родолюбец

[rodolju'bɛt͡s]

родолюбец значение:

1. (пряко) Човек, който обича своя народ, родина и отечество и е готов да работи за тяхното благо.
Ударение
родолю̀бец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ро-до-лю-бец
Род
мъжки
Мн. число
родолюбци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на родолюбец

(пряко)
  • Той беше искрен родолюбец и дари цялото си имущество на училището.
  • Историята помни имената на великите български родолюбци.

Синоними на родолюбец

Антоними на родолюбец

Как се пише родолюбец

Грешни изписвания: рудолюбец, родолюбиц, родулюбец

Пише се с 'о' като съединителна гласна. Думата завършва на '-ец'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:род + любя
Сложна дума, съставена от основите на 'род' (народ, произход) и 'любя' (обичам), свързани със съединителна гласна 'о'. Калка (буквален превод по състав) на гръцката дума φιλόπατρις (philopatris).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пламенен родолюбец
  • истински родолюбец
  • велик родолюбец