Енциклопения на българския език

ритъм

[ˈritɐm]

ритъм значение:

1. (музика/поезия) Равномерно редуване на звуци, срички или ударения във времето; метрична организация.
2. (общо) Правилна периодичност в протичането на някакъв процес или дейност.
Ударение
рѝтъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ри-тъм
Род
мъжки
Мн. число
ритми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ритъм

(музика/поезия)
  • Музиката имаше бърз и танцувален ритъм.
  • Стихотворението следва стриктен ямбичен ритъм.
(общо)
  • Сърдечният ритъм на пациента е стабилен.
  • Влязох в работния ритъм след отпуската.

Антоними на ритъм

Как се пише ритъм

Грешни изписвания: ритам, рйтъм

Думата съдържа променливо ъ. В единствено число се пише ритъм, но при членуване или множествено число гласната изпада: ритми, ритма.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ῥυθμός (rhythmos)
През латински (rhythmus) или западноевропейски езици. Означава 'течение', 'размерен ход'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сърдечен ритъм
  • биологичен ритъм
  • в ритъма на танца

Популярни търсения и запитвания за ритъм