Енциклопения на българския език

рина

[ˈrinɐ]

рина значение:

1. (битово) Чистя, изхвърлям или премествам нещо насипно (сняг, тор, пръст) с лопата.
2. (преносно) Разполагам с нещо в огромни количества (обикновено пари).
Ударение
рѝна
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ри-на
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
изрина
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рина

(битово)
  • Цяла сутрин рина сняг пред къщата.
  • Трябва да се рина торът от обора.
(преносно)
  • Те ринат пари с лопата.

Синоними на рина

Антоними на рина

Как се пише рина

Грешни изписвания: рена, рйна
Думата се пише с и в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ринути
Старобългарски глагол 'ринути' (тласкам, бутам). Свързан е със староиндийското rīṇāti (тече, пуска).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рина сняг
  • рина тор
  • рина пари
Фразеологизми:
  • рина пари с лопата

Популярни търсения и запитвания за рина

рина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник