ридая
[riˈdajɐ]
ридая значение:
1. (пряко) Плача силно, неудържимо, обикновено с хлипане и звуци на страдание.
- Ударение
- рида̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ри-да-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на ридая
(пряко)
- Майката ридаеше над загубата на сина си.
- Цяла нощ тя рида в стаята си.
Как се пише ридая
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*rydati
Старобългарски: рыдати. Вероятно звукоподражателен произход или връзка с индоевропейски корен за 'тъжен звук'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ридая безутешно
- ридая от мъка