Енциклопения на българския език

решетка

[rɛˈʃɛtkɐ]

решетка значение:

1. (пряко) Преграда от преплетени или успоредни пръчки (метални, дървени), поставена на прозорец, врата или отвор.
2. (техника) Част от уред или машина с отвори, служеща за филтриране, вентилация или защита (напр. радиаторна решетка).
3. (наука/кристалография) Кристална решетка – пространствената структура на подреждане на атомите в кристала.
4. (информатика/символи) Название на символа '#'.
Ударение
решѐтка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-шет-ка
Род
женски
Мн. число
решетки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на решетка

(пряко)
  • Прозорците на първия етаж бяха защитени с желязна решетка.
  • Затворникът гледаше света през решетките.
(техника)
  • Предната решетка на автомобила беше счупена при удара.
  • Почистете вентилационната решетка от прах.
(наука/кристалография)
  • Диамантът има изключително здрава кристална решетка.
(информатика/символи)
  • Натиснете бутона с решетка за потвърждение.

Синоними на решетка

Как се пише решетка

Грешни изписвания: ришетка, решедка
Пише се със т пред к (проверка: решето). Първата гласна е е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:rešeto
Умалителна форма на 'решето' (сито, преграда с дупки), произлизаща от праславянския корен *rešeto. Първоначалното значение е свързано с плетене, рядка тъкан или мрежа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кристална решетка
  • предпазна решетка
  • радиаторна решетка
  • зад решетките
Фразеологизми:
  • Зад решетките