Енциклопения на българския език

речников

[ˈrɛtʃnikov]

речников значение:

1. (лингвистика) Който се отнася до речник (книга или съвкупност от думи); лексикален.
2. (библиография) Който принадлежи на или е характерен за книга-речник.
Ударение
рѐчников
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
реч-ни-ков
Род
мъжки
Мн. число
речникови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на речников

(лингвистика)
  • Богатият речников запас е важен за добрата комуникация.
  • Тя направи справка за точното речниково значение на думата.
(библиография)
  • Речниковата статия беше много подробна.
  • Издателството подготвя нова речникова поредица.

Синоними на речников

Как се пише речников

Грешни изписвания: речнйков, речникув
Прилагателното се пише с о в наставката за мъжки род -ов.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:речник
Произлиза от съществителното *речник* + прилагателната наставка *-ов*. Коренът е старобългарската дума *рѣчь* (слово, говор).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • речников запас
  • речников фонд
  • речников състав
  • речникова дефиниция
речников : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник