Енциклопения на българския език

рехавост

[ˈrɛxɐvost]

рехавост значение:

1. (общо) Свойство на обект или материя да бъде с малка плътност, с раздалечени съставни части; липса на гъстота.
Ударение
ре́хавост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-ха-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рехавост

(общо)
  • Рехавостта на тъканта позволяваше на кожата да диша през лятото.
  • Заради рехавостта на мъглата, върховете на планината се виждаха ясно.

Антоними на рехавост

Как се пише рехавост

Думата се пише с гласна е в първата сричка и а във втората. Образувана е с наставка -ост.

Етимология

Произход:Български / Турски (възможно влияние)
Оригинална дума:reha / rehavet
Произлиза от прилагателното 'рехав'. Коренът вероятно е свързан с турската дума 'rehavet' (отпуснатост, леност) или 'reha' (освобождаване, мекота), адаптирано в българския език със значение за физическа структура (рядък, неплътен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рехавост на косата
  • рехавост на почвата
  • рехавост на облаците