рефракция

[rɛˈfrakit͡sijɐ]

рефракция значение:

1. (физика) Явление на промяна на посоката на разпространение на вълни (светлинни, звукови и др.) при преминаването им от една среда в друга с различна плътност; пречупване.

2. (медицина) Способността на оптичната система на окото да пречупва светлинните лъчи и да ги фокусира върху ретината.

Ударение: рефра̀кция
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ре-фрак-ци-я
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рефракция

(физика)

Атмосферната рефракция прави звездите да изглеждат по-високо над хоризонта, отколкото са в действителност.
Индексът на рефракция е важна характеристика на оптичните материали.

(медицина)

Нарушенията в рефракцията водят до късогледство или далекогледство.
Лекарят извърши измерване на очната рефракция.

Синоними на рефракция

пречупване

Как се пише рефракция

Грешни изписвания: рефракци, рифракция, ревракция, рефръкция, рефракцйя

Пише се с е в първата сричка. Съдържа буквосъчетанието кц.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:refractio

От латинския глагол refringere (минало причастие refractus) – 'разбивам', 'пречупвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:

атмосферна рефракция
индекс на рефракция
очна рефракция

рефракция