Енциклопения на българския език

реставраторка

[rɛstɐvˈratorkɐ]
Ударение
реставра'торка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рес-тав-ра-тор-ка
Род
женски
Мн. число
реставраторки
Докладвай грешка в описанието

Как се пише реставраторка

Пише се с 'в' (рес-тав-ра-тор), а не с 'у'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:restaurator
От 'реставратор' (възстановител) + наставка '-ка' за женски род. Коренът идва от латинското 'restaurare' - възстановявам.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • художник реставраторка