ресница
[rɛsˈnit͡sɐ]
ресница значение:
1. (анатомия) Всеки от късите косъмчета, разположени по ръба на клепачите, предпазващи окото.
2. (биология) Тънък, подвижен израстък на повърхността на някои клетки или едноклетъчни организми, служещ за придвижване.
- Ударение
- реснѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рес-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- ресници
Примери за използване на ресница
(анатомия)
- Тя примигна с дългите си черни ресници.
- В окото ми влезе паднала ресница.
(биология)
- Инфузориите се придвижват във водата с помощта на множество ресници.
Синоними на ресница
Как се пише ресница
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:реса
Произлиза от общославянския корен *rъs-, свързан с *реса* (влакно, косъм). Сродна с руското *ресница*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълги ресници
- изкуствени ресници