Енциклопения на българския език

ремък

[ˈrɛmɐk]

ремък значение:

1. (техника) Гъвкава лента (от кожа, гума или плат), която служи за предаване на движение между шайби или механизми.
2. (бит) Дълга кожена или платнена лента за пристягане, носене на багаж или като част от облекло.
Ударение
рѐмък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-мък
Род
мъжки
Мн. число
ремъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ремък

(техника)
  • Ангренажният ремък на автомобила трябва да се смени.
  • Ремъкът на пералнята се скъса.
(бит)
  • Той стегна куфара със здрав кожен ремък.
  • Пушката висеше на рамото му на ремък.

Синоними на ремък

Как се пише ремък

Грешни изписвания: ремак, ремъг
Думата завършва на -ък. В множествено число гласната ъ изпада: ремък -> ремъци (не 'ремъки').

Етимология

Произход:Полски
Оригинална дума:rzemyk
Най-вероятно заета от полското *rzemyk* (малък ремък), умалително на *rzemień*, което е сродно с немското *Riemen*. Друга теория предполага турско посредничество, но формата с '-ък' насочва към славянска морфология или директна заемка от полски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ангренажен ремък
  • пистов ремък
  • кожен ремък
Фразеологизми:
  • стягам ремъка

Популярни търсения и запитвания за ремък

ремък : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник