реквизиция
[rɛkviˈzit͡sija]
реквизиция значение:
1. (право) Принудително отнемане на имущество, хранителни продукти или превозни средства от държавата (обикновено срещу заплащане или разписка) за нуждите на армията по време на война или при бедствени ситуации.
- Ударение
- реквизѝция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рек-ви-зи-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- реквизиции
Примери за използване на реквизиция
(право)
- По време на войната селяните често са били подлагани на реквизиция на зърното.
- Правителството обяви реквизиция на всички частни автомобили за евакуацията.
Синоними на реквизиция
Как се пише реквизиция
Пише се с и след з. Думата завършва на -ия.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:requisitio
От латинското *requisitio* (изискване, търсене), от глагола *requirere* (изисквам). В българския навлиза чрез западноевропейските езици (френски *réquisition*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- военна реквизиция
- извършвам реквизиция