Енциклопения на българския език

редундантност

[rɛdunˈdantnost]

редундантност значение:

1. (общо) Наличие на излишък, претрупаност или повторение на елементи, които не са строго необходими за функционирането на дадена система, но присъстват в нея.
2. (техника) Дублиране на компоненти или функции в техническа система с цел повишаване на надеждността ѝ при отказ на основния елемент.
3. (лингвистика) Явление, при което се предава повече информация, отколкото е минимално необходима за разбиране на съобщението (напр. съгласуване по род и число).
Ударение
редунда̀нтност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-дун-дант-ност
Род
женски
Мн. число
редунданстности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на редундантност

(общо)
  • Редундантността в текста понякога помага за по-лесното възприемане на информацията.
  • Трябва да се избягва стилистичната редундантност в официалната кореспонденция.
(техника)
  • Сървърната система разполага с хардуерна редундантност, за да се гарантира непрекъсната работа.
  • В самолетостроенето редундантността на системите за управление е задължителна.
(лингвистика)
  • Езиковата редундантност помага за разбирането на речта дори в шумна среда.

Антоними на редундантност

Как се пише редундантност

Думата се пише с едно н. Образувана е от прилагателното редундантен + наставката -ост. Тъй като прилагателното в мъжки род не завършва на -нен, а само на -ен, при образуването на съществителното не се получава двойно н.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:redundantia
Заета чрез западноевропейските езици (английски redundancy, френски redondance). Произлиза от латинския глагол redundo (преливам, излизам от бреговете), съставен от re- (обратно/отново) и unda (вълна).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • информационна редундантност
  • системна редундантност
  • стилистична редундантност
  • вградена редундантност