Енциклопения на българския език

редом

[ˈrɛdom]

редом значение:

1. (пространство) В непосредствена близост, един до друг; отстрани.
2. (време/обстоятелство) Едновременно, паралелно с нещо друго.
Ударение
рѐдом
Част на речта
наречие
Сричкоделение
ре-дом
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на редом

(пространство)
  • Те вървяха редом по улицата.
  • Къщата се намира редом с училището.
(време/обстоятелство)
  • Редом с успехите, имаше и много трудности.
  • Тя се занимава с музика редом с ученето.

Антоними на редом

Как се пише редом

Грешни изписвания: редум
Думата завършва на -ом, което е остатък от старо падежно окончание.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:редъ
Вкаменена форма за творителен падеж (инструменталис) на съществителното 'ред' (*redomь -> с ред, чрез ред).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вървим редом
  • редом до мен
  • редом с това

Популярни търсения и запитвания за редом