Енциклопения на българския език

регламент

[rɛɡɫa'mɛnt]

регламент значение:

1. (общо) Сбор от правила и наредби, уреждащи реда и начина на провеждане на някаква дейност, събитие или организация.
2. (право на ЕС) Законодателен акт на Европейския съюз, който има общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Ударение
регла̀мент
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рег-ла-мент
Род
мъжки
Мн. число
регламенти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на регламент

(общо)
  • Всички участници трябва да се запознаят с регламента на състезанието.
  • Техническият регламент на формулата беше променен.
(право на ЕС)
  • Общият регламент относно защитата на данните (GDPR) влезе в сила през 2018 г.

Синоними на регламент

Антоними на регламент

Как се пише регламент

Грешни изписвания: ригламент, рекламент, реглъмент
Пише се с е в първата сричка. Ударението по норма пада на втората сричка (регла̀мент), макар често в разговорната реч да се среща и на последната под руско влияние.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:règlement
Заета от френски език, произлизаща от глагола 'régler' (уреждам, регулирам), който от своя страна идва от латинското 'regula' (правило).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спазвам регламента
  • нарушавам регламента
  • технически регламент
  • европейски регламент