Енциклопения на българския език

реалистичност

[rɛalisˈtit͡ʃnost]

реалистичност значение:

1. (изкуство / техника) Качество на произведение, изображение или описание да представя нещата такива, каквито са в действителността; правдоподобност.
2. (поведение) Способност за трезва и обективна преценка на фактите и условията; прагматизъм.
Ударение
реалистѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-а-лис-тич-ност
Род
женски
Мн. число
реалистичности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реалистичност

(изкуство / техника)
  • Графиката на компютърната игра впечатлява със своята фотографска реалистичност.
  • Актьорската игра придаде нужната реалистичност на сцената.
(поведение)
  • Планът за възстановяване беше подготвен с голяма доза реалистичност и предпазливост.

Как се пише реалистичност

Пише се с ееал-), а не с 'и'. Завършва на наставката -ост.

Етимология

Произход:Латински / Български
Оригинална дума:realis
Образувано от прилагателното 'реалистичен', което произлиза от 'реалист' (от лат. realis - веществен) + наставките '-ич' и '-ност' за абстрактно качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма реалистичност
  • липса на реалистичност
  • стремеж към реалистичност
реалистичност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник